Категоризацията на климатичните системи се ръководи от предварително определени критерии. Климатичните системи могат да се разделят в зависимост от консумираната енергия, броя на външните тела, преносимостта и режима на работа.

Що се отнася до класификацията по НАЧИН НА ЕНЕРГИЙНА КОНСУМАЦИЯ, може да се разграничат:

• Климатични системи на директно изпарение, при които охлаждането на помещението е резултат от абсорбиране на енергията от помещението директно от изпаряващия хладилен агент. Използваните тела в такава система са малки, тихи и евтини, но не могат да бъдат инсталирани навсякъде.
• Чилъри, при които топлината от помещенията се събира от вода, която предава топлина на изпаряващия хладилен агент. Телата, използвани в тези системи, са по-големи и по-скъпи, но те могат да се използват в практически всякакви условия, напр. във високи сгради.

Друг критерий за категоризацията на климатичните системи е БРОЯТ НА ВЪНШНИТЕ ТЕЛА. Климатичните системи с директно изпарение са следните видове:

• Моно блокове – устройства, състоящи се от един модул, монтиран на прозореца, на стената или върху колесно оборудване със специална тръба, излизаща от прозореца. Моно блоковете са устройства с ниска мощност, предназначени за малки помещения.
• Климатици тип сплит – това са уреди, състоящи се от два модула: външно тяло и вътрешно тяло, свързано с медна тръба и електрическа система. Телата на сплит системите са с ниска и средна мощност, предназначени за осигуряване на климатизация в малки и средни помещения.
• Климатици тип мулти-сплит – състоят се от няколко вътрешни тела (до 5), свързани към едно външно тяло чрез медна тръба и електрическа система. Мулти-сплит системите са със средна мощност, проектирани за осигуряване на климатизация в големи помещения или в редица малки стаи.
• VRF системи – най-голямата система за климатизация с директно изпарение, с помощта на която няколко външни тела могат да бъдат свързани към десетки вътрешни тела (до 64). VRF системите са климатични системи със средна и висока мощност, предназначени за осигуряване на климатизация в цели сгради.

В зависимост от тяхната МОБИЛНОСТ, разграничаваме следните уреди:

• Стационарни климатици – типично решение, използвано в повечето сгради, където е възможно инсталирането на климатик за постоянно.
• Преносими климатици – обикновено те са оборудвани с колела, което ги прави идеални за помещения с ниско и средно топлинно натоварване, особено ако има нужда от преместване на климатика или когато не може да се използва стационарен климатик.

Отчитайки НАЧИН НА РАБОТА, разграничаваме следните видове климатици:

• Инверторни климатици – те представляват модерно устройство, проектирано за помещения с променливи топлинни натоварвания и изключително енергийно ефективно решение.
• Конвенционални климатици – те се характеризират с опростен дизайн и контрол. Това е ефективно решение, подходящо за помещения, които изискват висока и постоянна мощност за охлаждане или отопление.